Връзката между тяло, личност и емоциите е неоспорима. Със своите многостранни функции емоциите са едновременно показател за психичното и соматично здраве на индивида и са сигнал за евентуално нарушение в обичайното функциониране на човешкия организъм.
Емоция на латински: emoveo – „вълнувам се“ е понятие, изразяващо психичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и обстоятелства. Това състояние може да бъде както положително възторженост, радост, така и отрицателно покруса, скръб, но също така и състояние на безразличие – апатия. Емоцията е процес свързан с вътрешни състояния на организма и има външна наблюдаема страна.
Емоциите, които изпитваме ежедневно, определят себе усещането ни. Всъщност поредица биологични процеси в мозъка създават всяко чувство, което изпитваме.
Емоциите и живота
По своята същност , страстите, емоциите и чувствата са вятъра който надува платната на кораба наречен живот и го движи напред, но същия този вятър понякога може да преобърне кораба и да го запрати на дъното на океана. Защото, освен външен реален, субективен свят съществува и вътрешен а именно Аз, субективния свят на човека. От незапомнени времена е известна ролята на нашите субективни преживявания, емоции. Тези преживявания у нас са силно свързани със заобикалящия ни свят. Те показват нашето отношение към външната среда, неговата хармония или хаос.
Емоциите изразяват удоволствие, безпокойство, страх, злоба, учудване, комфорт и др. Те имат голямо и важно значение за душевния живот на човека. Немислим би бил живота без нашите емоции, настроения и чувства. Ако те не съществуваха, хората не биха се разпознавали като отделни индивиди. Всичко щеше да е сиво, скучно и бездуховно. За щастие си ги имаме и сме способни да ги изразяваме. В изразителен аспект за всички нас емоциите са еднакви. Например: мимиката на лицето на човек показваща учудване или гняв, си е еднаква и за българина и за китаеца.
Важно е да се отбележи, че е много трудно дори невъзможно да контролираме емоциите си. До известна степен те зависят от нашите мисли и ние се опитваме да им налагаме волеви контрол, но не успяваме всеки път.
Още за емоциите
Емоциите оказват силно съзнателно и несъзнателно влияние върху човека. Те са в основата на нашето самочувствие, настроение и начин на поведение. За съжаление, ако те са негативни и имат отрицателен заряд за нашата психика това се отразява и на нашето поведение и води до стрес и психологически травми. Затова не бива да се поддаваме чак толкова на емоциите и да им позволяваме да ни завладеят и да управляват живота ни.
Какво представляват?
В съвременната литература съществуват множество дефиниции за емоциите. Една от тях ги разглежда като психическо състояние, което възниква спонтанно. А не чрез съзнателно намерение и често е придружено от физиологични промени, от чувства. Според друга, е психическо състояние, което съдържа силно усещане. Някои автори определят емоциите като комплекс от реакции, включващи едновременно и тялото и ума. Тези реакции включват: субективно психическо състояние като чувство на гняв, безпокойство или любов; импулс за действие като бягство или атака.
Според привържениците на родовата памет, емоциите са процес. Те са определен вид лична оценка. Оценка е повлияна от еволюционното и лично минало, в което ние считаме, че се случва нещо важно за нашето благосъстояние. Така настъпват редица физиологични промени и емоционални поведения се включват, за да се справят със ситуацията. Според когнитивната психология, емоциите са реакции на събития, субекти или обекти. Техния специфичен характер се определя от начина на интерпретация на предизвиканата ситуация. Някой емоции могат да предизвикат и физически функции в организма като сърцебиене или учестен пулс.
Емоциите оказват силно въздействие върху живота на хората. Te направляват поведението им, осмислят преживяванията им и са сърцевината на човешката същност. Емоциите са резултат от физиологична реакция, отключвана в мозъка от различни стимули. Например раздразнение или наслада. Психологическата значимост, придавана на емоциите, е изцяло човешка нагласа. Това означава, че емоциите и произтичащите от тях функции изцяло определят нагласите на индивида. Правилното разчитането на емоциите у другите е предпоставка за социално общуване. Емоциите са се развили, за да подпомагат благоденствието и оцеляването ни. Те подбуждат определено поведение. Например: чувството на привличане, предизвикват желание да си намерим партньор, да се възпроизвеждаме и да живеем в група. Страхът също е вид емоция. Но за разлика от насладата или радостта той предизвиква физиологичен отговор за отбягване на опасност. Бий се или бягай.
Класификация
Класификацията на емоциите и на чувствата не е завършена, а може би и трудно ще се реализира въобще. Счита се, че съществуват базални, първични и вторични, активни и пасивни емоции. Също така удоволствени и неудоволствени, приятни и неприятни и др. Но общото между тях е, че инициират определено поведение. Емоциите са преживявания свързани с инстинктите, с потребностите и мотивите на човек. Те изпълняват функцията на гравитационно поле, в което протичат всички психични процеси – възприятие, мислене, памет, въображение и т.н. И все пак от гледна точка на интензивността емоциите могат да се разграничат на:
1) същински – интенционални чувства, насочени към обекти или лица като любов или гняв.
2) настроения – обхващащи цялостно преживяването например депресия или мания.
3) афекти – протичащи много интензивно и нерядко дезорганизиращи поведението, като еуфория или страх.
Емоциите могат да се определят и като положителни и отрицателни. Отрицателните емоции са едновременно и причина и следствие на дезорганизацията на поведението. Те могат до доведат до депресия или паник атаки. За разлика от тях положителните са свързани с преживяването на удоволствие от благополучието и успеха. От изпълнения със смисъл живот, от любовта, жизненото дело, полученото признание, засвидетелствана значимост и т.н. Човек който изпитва повече положителни емоции е в пълна кондиция със себе си и заобикалящата среда. Трудно се поддава на негативните чувства и рядко изпада в депресия.
Концепции
Колкото автори толкова определения за това какво представляват емоциите. Съществуват множество гледни точки. Едни автори смятат, че за обяснение на поведението на даден субект емоциите изобщо на са им необходими. Според други благодарение на емоциите у човека се формира мотивацията. Трета група смятат, че емоциите са кратковременни. А други обратното, че човек се намира под постоянно влияние на емоциите. И поведение и афект са неразривно свързани. Има и застъпници на твърдението, че емоциите имат организираща, позитивна и познавателна роля. Не са малко и теориите, че емоциите имат разрушително влияние върху човека и са причина за най-различни психосоматични заболявания.
Погледнато обективно всички изложени определения са правилни. Аз поддържам тезата, че емоциите могат да окажат своето влияние върху човека. Ако не владее емоциите си, човек може да наруши психичното си здраве. А по чувствителните индивиди за дълго да го извадят от равновесие. Ще дам пример:
В течение на много години науката не забелязва и не представя категорични доказателства, за негативното въздействие на емоциите. Негативни емоции като страх, мъка, тревога, гняв могат да бъдат причина за възникването на различни телесни, психосоматични и психични заболявания. Блестящ пример за ролята на страха, като емоционално напрежение е демонстрирал Авицена 980-1037г., при опита му с двете агнета и вълка. Едното агне било поставено в клетка до клетката на вълка. Респективно било поставено да живее под постоянен страх. Второто агне било пуснато да живее на свобода. Поставеното агне в близост до вълка, имало храна и вода, но нямало възможност да избяга. Това породило у него постоянно отрицателно напрежение. И в крайна сметка напрежението станало причина за неговата смърт. Страхът който е вид емоция, победил въпреки че за агнето не е имало реална заплаха за живота му. Двете животни са били поставени в различни клетки.
За страха като емоция, водеща до редица последствия за организма на психологично ниво може много да се говори, но ще излезем от рамките на поставената задача. Само ще загатна, че съвременното общество също търпи последствията от отрицателните емоциите, в лицето на паническите атаки например който са породени именно от страха.
Какво мисля аз?
В заключение, обобщавайки изложеното по горе твърдя: Емоциите за разлика от инстинктите и страстите са биполярни удоволствени или неудоволствени преживявания на индивида. Емоциите са неразривно свързани с телесната, ендокринната и невровегитативнта реактивност. Те могат да окажат силно влияние върху начина ни на поведение и живот. Емоциите в своя ефекторен завършек се изразяват чрез жестове, мимики, движение на лицето и тялото. Те имат своя подкрепящ или отблъскващ характер, но преди всичко показват отношението на индивида към себе си и заобикалящата го среда. Еволюцията е дала на емоциите водеща роля в човешката душа. Без чувства ние сме празни, като черупка без ядка. Нашите емоции ни водят когато се изправяме пред предизвикателства и задачи. Които са твърде важни, за да бъдат оставени само на разума. Всяка емоция ни води в посока за определено действие и е автоматичен отклик на сърце ни.