Днес ще разгледам темата за срамежливостта, като допълнение към предишната ми статия за социофобията. Срамежлив съм, често срещан израз особено сред децата. Напоследък заемащ позиции и в оценката за себепознание и сред възрастните. Но какво е да си срамежлив?
Случвало ли ви се е, да се изчервявате, да заеквате, да усещате буца в гърлото, да загубите ума и дума. Обикновено се случва, когато се налага да общувате с непознати, да изкажете мнението си, или да се представите пред публика. Прекалената срамежливост ви кара да изпитвате подобни симптоми. Тя трови живота ви и води да неуспехи. Обикновено прекалената стеснителност се свързва с това, че изпитваме несигурност. Плашим се от общуването, затова предпочитаме да си мълчим и много да не се набиваме на очи. Важно е да се отбележи, че всеки от нас може изпитва срамежливост и притеснения. Особено в моменти на нови ситуации, като нова работа, първия учебен ден, изпит, среща с високопоставено лице, посещение при доктор. Напълно нормално е в такива ситуации в главите ви да изкача сентенцията срамежлив съм. А вие да си задавате въпроса как да се справя?
Както е известно на всички нас преминали през такива ситуации, с времето притеснението изчезва и ние се успокояваме. Колегите ни приемат, вземате си изпита, високопоставения е напълно нормален човек, а в училище вече ви е забавно. Излиза, че сте се тревожили напразно. Напълно нормално, все пак имате чувства и нищо човешко не ви е чуждо.
Срамежлив съм не е болест
Притеснението е нещо нормално за всеки от нас. Паниката е излишна, защото проблемът със срамежливостта може да бъде решен. На срамежливецът му трябва малко повече време, за да се адаптира сред другите. Проблемът с повишеното му безпокойство се дължи на чувството му за малоценност. Много често фразата срамежлив съм, изниква в съзнанието на индивиди, които не вярват в способностите си и се подценяват. Срамежливият човек е неспособен да направи първата крачка в общуването.
Той изпитва истински ужас, когато е сред непознати, а трябва да се адаптира сред тях. Кошмарът е пълен, тъй като той не може да намери път към себеподобните. Чувството на притеснение се засилва и от факта, че не го разбират. Човек който не страда от прекалена срамежливост не може да я разбере. В такива моменти е важно да не осъждаме срамежливият, а напротив да го окуражим, да поемем инициатива и да го подкрепим. Силата на емпатията ще му помогне да се успокой и да престане да нервничи.
Защо срамежливостта ме води до неуспехи?
По принцип отказът да поемем инициатива и да рискуваме, обикновено води до неуспехи, поради страха от провал. Така е и при прекалено стеснителните, те не обичат да поемат отговорност, защото се страхуват от неуспеха. Фразата срамежлив съм чудесно ги оправдава в моменти когато трябва да поемат инициатива. А засиленото им притеснение ги кара да изглеждат нелепо и да се чувстват засрамени. Нещата изглеждат още по страшни, ако някой реши да ги критикува. Това за тях е израз на неуважение и отхвърляне. За съжаление срамежливците са склони да идеализират човешките отношения, тъй като смятат другите за съвършени. Трудно им е да отстояват собственото си мнение, защото смятат че другите са винаги прави.
Ще ви споделя един любопитен факт относно стеснителните хора. Много често под маската на срамежливеца се крие високо ерудиран човек. Интелигентността им е присъща и понякога имат блестящи идеи. За жалост обаче тъй, като са прекалено стеснителни и избягват социалните контакти идеите им си остават неизказани. А това ги прави незабележими и те си остават скрити за тълпата. Колко жалко, нали?
Важно е да се отбележи, че срамежливостта и фразата срамежлив съм не е закодирана само в съзнанието на притеснителните. Тя не се влияе от красотата или финансовия статус на индивида. Ако сте облекли костюм на Армани и карате скъпа кола, това не означава, че не сте срамежливи. Много пъти хора демонстриращи добри финансово възможности, са чувствителни към социалната оценка. Избягват общуването и рядко се представят публично тъй, като са прекалено стеснителни. И обратното много хора по надолу във обществената стълбица и далеч с по скромни възможности демонстрират завидно самочувствие.
Не искам повече да съм срамежлив!
Ето и някои съвети за това как да намалите чувството на срамежливост и да станете по уверени в себе си.
- Общувайте повече – не търсете тъпи извинения, за да не излезете с приятели. Не отказвайте интервюто за работа или поканата за разходка в парка. Старайте се в ежедневието си да имате колкото се може повече контакти. С колеги, с приятели, със фризьора с магазинера и т.н. Обградете се с повече приятели.
- Не се срамувайте от себе си – повечето хора проявяват толерантност към по срамежливите. Не се притеснявате, че изглеждате нелепо, заради вашата стеснителност. Споделяйки проблема пред другите, ще събутите у тях чувство на покровителство. Това ще ви помогне да намерите съюзници.
- Изхвърлете от мислите си фразата срамежлив съм – Попадането в капана на собствените ви отрицателни мисли, води само до натрапливи усещания. Чувството, че сте неспособни да им влияете само засилва вашето притеснение. Бъдете по уверени в себе си и се уважавайте. Опитайте се да замените фразата срамежлив съм със аз съм самоуверен.
- Спрете да се криете в ъгъла – колко пъти ви се е случвало да се заврете в ъгъла на залата или бара. С питие в ръка, надявайки се да отбегнете погледите на другите. Спрете, това ви пречи. Знайте, че ако проведете един два разговора с непознати те няма да ви изядат. Дори може да се окаже, че си допадате и ви е приятно. Ъгъла няма да излекува вашата срамежливост, а само ще засили чувството на безпомощност. Действайте, бъдете по смели.
И още нещо не забравяйте, че сте уникални дори и срамежливи. Всичко в нашите нагласи и убеждения подлежи на промяна. И ако все пак срамежливостта ви се е превърнала в кошмар за вас. Непрестанно ви тормози и засяга осезаемо вашето ежедневие, не се колебайте да се свържете с мен. Ще ви помогна да си върнете увереността и да живеете в хармония със себе си и заобикалящия ви свят. А фразата срамежлив съм ще остане в миналото.