Страх, как да го надхитрим и да запазим себе си? Преди да разгледам темата за страха бих искала да отбележа на вашето внимание следното: Страхът е вид емоция и като такава ние сме способни да я контролираме. Емоциите са онези чувства които ние изпитваме когато сме щастливи, радостни или пък гневни и нещастни.
Хората отдават огромно значение на емоциите. Затова и те са способни да ни владеят толкова осезаемо, както на ментално така и на физическо ниво. Много често поддаването на емоциите ни докарва силен нервен срив и тотално обърква съзнанието ни. Но да се върнем на темата за страха. По задълбочен анализ на емоциите може да видите в статията ми за тях в сайта ми.
Защо изпитваме страх?
Страхът е присъщ на човек. Понякога може да бъде толкова ужасяващ, че да доведе до физически симптоми. Които всички ние добре познаваме, тъй като поне веднъж в живота си сме се страхували. Учестено сърцебиене, висок пулс, треперене на крайниците, изтръпване на тялото, студена пот и др. Държа да отбележа, че страха може да бъде ирационален и такъв предизвикан от истинска заплаха за живота ви. Независимо от това и двата вида страх предизвикват буря от симптоми в нашия организъм. Както предизвикания страх от истинска заплаха застрашаваща живота ни или този на нашите близки. Така и ирационалния страх задейства в мозъка ни определени механизми.
При съществуваща опасност определени зони от мозъка, амигдалата и хипоталамусът се активират, за да контролират физическия отговор на страха. Химически вещества като адреналин и стрес хормона кортизол, се задействат в кръвоносната система. Така те предизвикват определени физически реакции, които изброих по горе в текста. Но както и да е, няма да се фокусирам върху страха предизвикан от заплаха. В статията ще разгледам ирационалния страх, този предизвикан от нашите опасения.
Ирационалния страх е предизвикан от липса на обективна причина, т.е. реална опасност за живота ни няма. Той по скоро е плод на нашите опасения и притеснения. Тревожност предизвикана от силна нервна възбудимост. Много от нас са изричали на глас следните сентенции: „страх лозе пази“ „на страха очите са големи“, „да чукам на дърво да не ме застигне някаква опасност“ и др. Все поговорки доказващи колко голямо значение отдаваме на страха. Доказателство за силата на тази емоция. От психологическа гледна точка колкото по голямо значение отдаваме на страха толкова по силно той ни владее. Ето защо е важно да не се поддаваме много на чувствата си и да умеем да контролираме емоциите си.
Страхът е присъщ на човека
Светът около нас култивира „устойчиви страхове“, още от ранна детска възраст. Но когато станем големи страхът обикновено ни вреди. Неудачите в нашия живот често ни водят до съществуване в постоянна тревога. Когато това се превърне в норма на нас ни е трудно да се успокоим и заживяваме в страх. В крайна сметка не можем да се отпуснем, защото страха ни владее постоянно. Чувството, че ще предизвикаме лоши събития, ако предприемем някакво действие на промяна не ни напуска. И така си седим заклещени в собствения си капан от мисли.
Старанието да се отървем от черните мисли предизвиква, невротична тревога. Докато не намерим причината която ги предизвиква, няма да осъзнаем какво си причиняваме психически. Типични и често срещани черни мисли сред индивидите са: Мисълта за страх от провал. Мисълта, няма да се харесам на околните. Ще се чувствам ужасно виновен. Ако го направя сигурно ще се случи нещо лошо. Ще се проваля. Бог няма да ми прости. Не съм сигурен. И др. Вземайки предвид негативното отношение към нас самите произнасяйки тези мисли, вероятността от провал е доста вероятна. Страхът от собственият ни провал, би могъл да спре нашето развитие, както житейско така и професионално. Очевидно е, че ако тези мисли владеят вашето съзнание, то вие няма да се чувствате добре. И причините които ще изтъкнете за това, за вашата несполука и бездействие ще бъдат свързани със страха.
Как да контролираме и надхитрим страха?
Навярно много от вас са чували за фобиите и знаят, че те са вид страхове. В сайта ми ще намерите информация и за тях. Но в тази статия, аз ще разгледам някои митове за фобиите пряко свързани със ирационалния страх. Митове които буквално съсипват спокойствието ни и ни докарват излишна тревога.
Мит едно: психоаналитичен – нещастията заради които изпитвам страх са резултат от травматични отношения с родителите. Погрешно са ме възпитали и затова не мога да се отърва от страха и съзнанието ми е обременено.
Мит две: био енергиен – негативната енергия на другите изпива силите ми и аз съм неспособен да се справя с живота си. Затова съм нещастен и се страхувам от провали.
Мит три: магически – неуспехите и ирационалния ми страх се дължат на направена магия над мен и семейството ми.
Мит четири: сакрален и кармичен – проклятието дебне над мен. Изплащам греховете на моите близки. Съдбата ми е отредила да страдам, заради страховете си.
Мит пет: астрологичен – Не съм роден под щастлива звезда. Късметът не е на моя страна. От зодията е?!?
Контролът на тези негативни мисли зависи само от нас самите. Ако смятаме, че причината за нашите страхове се крие във митовете значи здравата сме го закъсали. Ако се обвинявате, че в живота не ви върви, заради биоенергията, магиите или кармата. Никога няма да се отървете от страховете си. Единствения начин да се вземете в ръце е да повярвате в собствените си сили. И да не придавате чак толкова голямо значение на съдбата.
Изход от капана страх
Какво е нужно да направим, за да се отървем от капана страх и от собствената си негативна емоционалност. Необходимо е да спрем да гледаме на себе си като на жертва. В жертвена позиция сме когато разполагаме причините за своите несполуки – неудачи извън себе си. Политическа обстановка, колеги, родители, съпрузи, приятели, държавата- всички те постоянно объркват живота ви. Много ви напрягат и ви пречат да живеете. А вие нищо не може да направите. Освен да обвинявате другите, да си скубете косите и да се оправдавате с лошия си късмет.
Приемайки позицията на жертва вие си давате ред съмнителни преимущества като: да оставите отговорността за себе си на някой друг. Да обвинявате случайните събития за неуспехите си. Да манипулирате тези които обвинявате за неудачите ви и да ги карате да страдат заедно с вас, като търсите съпричастност. Най- често това са вашите близки.
Но ставате ли по щастливи от това? Едва ли. Единствения ефект са разяждащите чувства на безпомощност, гняв, завист все производни на сраха. И обратното, когато вярвате в себе си и не се смятате за жертва, негативните мисли изчезват. Шансовете на страха да превърне живота ви в ад, и да ви завладее рязко намаляват. В следствие на което вие много по лесно ще се съсредоточите върху далеч по приятни емоции и чувства. Ще изпитвате благодарност, удовлетвореност и удоволствие дори и от най – дребните неща, а от капана страх ще се освободите завинаги.