Чувство за вина

Но какво всъщност представлява вината. Тя е емоция (чувство) в резултат от наше поведение в миналото. Това, което я мобилизира и дава сила е безпокойствието, което изпитваме в следствие на нашата постъпка породила вината. Безпокойство, което ни кара да се тревожим, много често излишно.

Пет житейски примери на чувство за вина

Примери за вина може да откриете навсякъде и във всеки човек. Всеки от нас е изпитвал негативни чувства, заради нещо което не е искал да прави. Или е направил нещо погрешно и неуместно от което са настъпили неприятни последици.

1. Ваша приятелка ви е споделила тайна, относно нейния живот, но вие не сте се сдържали и сте я разпространили на други хора. В резултат на това си действие, изпитвате силно чувство за вина и не знаете как да оправите нещата.
2. Чули сте клюка касаеща ваш колега. Вместо да упрекнете клюкарите „Ама стига с тези глупости, това изобщо не е вярно“. Вие сте подкрепили клюката и сте я разпространили и сред други колеги. От това се чувствате ужасно, но стореното – сторено. Обвинявате се за грешката и безпокойствието ви нараства.
3. Вашия домашен любимец се е разболял. Вие правите всичко възможно да му помогнете. Водите го при най-добрите ветеринари, купувате най-добрите лекарства, правите всички необходими изследвания. Но в крайна сметка любимецът ви напуска земния си път. Освен болката и мъката, която изпитвате. Страдате и от раздиращо чувство за вина, че не сте направили всичко необходимо, за да го спасите.
4. Скарали сте се с гаджето, за някакви тъпотии. Казали сте си тежки думи, дори сте счупили няколко чинии в изблик на гняв. Сега сте разделени и двамата не знаете дали искате да продължите тази връзка. Резултатът е, че най вероятно сега се обвинявате за постъпката си. А може би се упреквате и горчиво съжалявате, задето сте се доверили на човек които не ви разбира.
5. Вие сте двойка от повече от 10 години, но нямате деца. Въпреки непрестанните опити, ходенето при редица специалисти и силното ви желание за детенце нещата не са се случили. Освен разочарованието и отчаянието което изпитвате, навярно и се обвинявате че нещо не ви е наред. Безпокойствието ви прераства в чувство за вина, с което не знаете как да се справите.

Как да постъпите когато чувството за вина ви залее?

В повечето случай едно извинявай оправя нещата, стига да е искрено. Но, ако това не помага е добре да задействате малко емоционалната си интелигентност, и да спрете със самообвиненията. Едно по задълбочено разглеждане на проблема и анализиране на ситуацията би успокоила вашата тревога по отношение на чувството ви за вина. Задаването на Сократов тип въпроси (себе анализ) от типа на: Аз виновен ли съм за развоя на събитията?, Какво е моето поведение и харесвам ли го? Как мога да оправя нещата? Зависи ли нещо от мен? Бих ли могъл да постъпвам по друг начин в напрегнати ситуации? И т.н.

Освен това всеки от нас реагира по различен начин на определени критични ситуации и придава различен интензитет на емоциите си. Емоционалната интелигентност ни учи да контролираме чувствата си по добре и да не им се поддаваме прекалено много. Важно е да се научим да извличаме поуки от нашите постъпки и да не попадаме в капаните на собствените си емоции.

Най – популярните видове вина

Вина наследена от миналото. Този тип вина е породена от спомените от нашето детство. Процедурите за насаждане на чувство за вина имат своите последици. И въпреки, че ситуациите са се случили в нашето детство, пораствайки вече възрастни ние не рядко използваме същите укорителни изречения. Сред най- популярните такива са: „Тати няма да те обича, ако пак направиш така.“ „Трябва да се засрамиш от себе си.“ „Проваляш се от малък и като голям не си променил нищо в тази насока, все си същият некадърник“

Посланията в тези изречения могат да наранят всеки възрастен, ако той не се справя достатъчно добре в живота си. Или разочарова някой авторитет. Ако непрекъснато се опитваме да опитваме да се харесаме на някого, и да спечелим подкрепата му. А това не се получава се появява чувството за вина.

Вината наследена от миналото се проектира също в брака и секса. Непрекъснатите извинения пред партньора, или търсенето на постоянно одобрение. Дали секса се е харесал на жена ви/ мъжа ви е проява на вашето чувство за вина. То е породено от факта, че в детството си сте били постоянно манипулирани от по възрастните.

Само наложена вина.

Тук индивидът се обвинява сам себе си за нещо, което е извършил с което е нарушил някаква нравствена норма. Този тип вина може да стой загнездена в съзнанието на човек за дълъг период от време. В резултат на, което той да се чувства зле и се измъчва от собствените си негативни емоции. Макар да не може да промени миналото. Типичен пример, за само вменена вина е да се скарате с някого и после да се упреквате за това. Или, че не сте отишли на онази вечеря с роднините си и след това да се упреквате. Или пък за онази среща с ваши съученици на, която сте изрекли обидни думи по адрес на ваш общ приятел. А може би се само обвинявате задето не ходите всяка неделя на църква.

Всички тези примери разглеждат чувството за вина като реакция, че сте допуснали някаква грешка и сега се обвинявате за нея. Съветът ми е да промените отношението към себе си и да престанете да се самообвинявате. В крайна сметка вие сте зрял човек и имате право на избор. Но с него знайте, че поемате и своята отговорност за вашето действие или бездействие. В много отношения нашето общество има пуританско мислене, което изпраща своето послания.

А именно: „Ако се чувстваш добре, значи трябва да чувстваш вина.“ Само вие можете да промените курса на вашите емоции, а от там и мисленето си. Ако си само налагате постоянен контрол:  Да не се смеете на мръсни вицове. Да не общувате с по разкрепостени хора, защото това е грешно. Или се контролирате да не си угаждате много. То е време да преразгледате ограниченията си. Именно вашите бариери са основата за само наложената ви вина.

Вина насаждана от родители върху деца

Популярен подход за контрол върху поведението на децата от страна на родителите е методът за вменяване на чувство за вина. Използва се като средство детето да изпълни определена задача.

Родител: ”Мартине, изяж си броколито и пилето.

Детето: Но мамо, аз не съм гладен хапнах с приятелите след училище.

Родителски сигнал за вменяване чувство за вина: Значи, аз си дойдох по рано от работа, за да ти сготвя нещо вкусно. А ти не го поглеждаш. Знаеш ли колко трудно убедих колежката да ме замести. Ако шефа разбере ще ме изрита от работа и тогава как ще си плащаме сметките?

Детето: Мартин си представя как уволняват майка му и те остават без пари. А той е отговорен за това.

Инструментът „Аз се жертвам заради теб“, е изключително ефективно оръжие за насаждане на вина. При него родителят изтъква как се е жертвал за ваше добро в по голямата си част от живота. Въпросът е доколко това поведение е правилно. А примерите са безбройни от: „Ти ни разочароваш.“, „Вдигам кръвното от твоето поведение.“, „Как можа, така да ме изложиш.“ До „Ще получа удар.“ „Направо ме убиваш.“ И т.н.

Всеки от нас е бил жертва и е отнасял, поне по едно такова вменяване на вина от родителите си. А колко, по лесно и без драми би било общуване между родител – дете, да се уповава на честни отношения и проява на разбиране.

  Чувство за вина подхранвана от любимия човек

„Ако ме обичаш“, е фразата която се използва от партньорите за да се манипулира определено действие. Чрез нея единия партньор наказва другия за определено негово поведение. Сякаш любовта зависи от поведението! Чувствата са нещо много важно в една връзка, но не и негативните. Вменяването на чувство за вина създава напрежение в двойката. То може да бъде и във невербална форма като: Цупене, сърдити погледи, отбягване при докосване, хладно отношение и пълно мълчание.

В повечето случай „бурята“, отминава за няколко часа или ден два. Но има и моменти, в които на единия от партньорите се вменява вина от другия, чрез т.н. напомняне. „Не забравяй какво направи през 1998г. или „ Как да ти имам доверие, като вече си ме разочаровал?“ Периодичното напомняне, поддържа чувството за вина.

Чрез вменяване на вина, можем и да изискваме нашият партньор да приема определено поведение, което на нас ни харесва. И да прави това, което искаме. „За трети път чистя, само аз вкъщи.“. „Ако беше поне малко по отговорен, щеше да ми се обадиш.“ Или „Само аз, водя децата на лекар ти не се интересуваш изобщо от тях.“ „ От тежките торби с продукти за вкъщи ме боли кръста.“ и др.

Действия за преодоляване чувството на вина.

Ще ви дам няколко стратегии с които да се справите с чувството си за вина. Те ще ви помогнат да се освободите от оковите на собствените ви мисли и тревоги.

Извинете се качествено. Въпреки, че няма как да управлявате реакцията на другия човек, качественото извинение и добрата дума смекчават отношенията между хората.

Анализирайте мислите си. Опознавайки по добре себе си, ще можете да контролирате чувствата си, дори и негативните. Дайте си време не правете прибързани заключения за постъпките на другите. Назовавайте по често това, което мислите и спрете да се преструвате. Изразявайте чувствата си без да се срамувате и да се обвинявате. Бъдете искрени със себе си.

Предизвикайте собствените си нагласи. Вашите нагласи и убеждения определят вашето поведение. Посочете една заблуда, която ви спъва и работете върху нея. Например може да смятате, че ви е приятно да посещавате определени ваши роднини. Но всъщност вътрешно да изпитвате дискомфорт и чувство за вина. Особено, ако действието ви е провокирано от определени подбуди, например наследство.