
Бърн аут синдром (прегряване) същност
Бърн аут синдром (прегряване) или още синдром на професионалното изчерпване е понятие въведено от американския психиатър Хърбърт Фройденбергер. Статията му „Прегряването – Високата цена на високите постижения“ от 1974г. е посветена на изгарянето от работа. В нея той формулира синдрома въз
основа на наблюденията си сред своите колеги. Основното му проявление е чувството за емоционално, интелектуално, и физиологическо изтощение. Но не такова което се преодолява с едно добро наспиване, а изтощение на всички нива до краен предел. Изтощение което влияе върху всички аспекти на личността, а именно физиологични, емоционални, поведенчески и когнитивни.
Но какво всъщност представлява Бърн аут (прегряване) на практика? Подарък, получен за високото ви старание на работното място. Парадоксално но факт! Много си обичате работата и неусетно, се увличате прекалено много. В стремежа си, да се докажете на себе си колко сте добри започвате системно да оставате до късно, за да довършите нещо в офиса, вземате извънредна работа, а през уикендите винаги сте на разположение, ако възникне нещо важно. Толкова ви харесва да работите, че непрекъснато си поставяте високи цели и очаквате удовлетворение от тях. Когато, обаче не го получите бързо губите мотивация.
Системното недоспиване и нередовното хранене също са подаръци на засегнатите от Бърн аут синдром (прегряване). Мнозина от нас си казват: Един бърз сандвич в движение или пакетче солети и много кафе ще ме държат в кондиция до края на деня. Да, ама не, това което ви държи буден и в кондиция е стресът. Когато сте стресирани хипоталамусът – висшият център на вегетативната нервна система започва да подава сигнали към други органи и системи в тялото. Това предизвиква някои нервни и хормонални реакции, следствие на което надбъбречните жлези започват да отделят хормони, включително адреналин и кортизол. Организмът започва да страда на всички нива и бързо губи форма. (По надолу в текста ще се спра по подробно на стреса.)
Какво се случва?
И така без да осъзнавате бавно, но сигурно прегрявате. Усещате че напрежението се трупа, чувствате че ви излиза душата, но не можете да спрете. Просто не знаете как. И така неусетно сте въвлечени в Бърн аут синдрома. Вече не изпитвате толкова голямо удовлетворение от работата си. Започват да се появяват болежки в тялото ви, а настроението е онова чувство което сте загубили още преди три месеца, но не сте забелязали. Депресията е ваш верен приятел.
Повечето от нас чакат тотално да прегорят и чак тогава се спират, принудени най-често от физическата болка. Стига се и до по страшни случай като самоубийство от изгаряне. Защото това ти се струва единствения изход. Суицидните мисли при прегряващите никак не са рядкост предупреждават психолози и психиатри. Япония е страната в която има много случай на Бърн аут завършили с летален изход. Японците дори си имат дума – понятие за „смърт от прегряване“- кароши. Доста неприятна последица от прекаленото отдаване на работното място с фатален завършек в демократичните общества. Специалистите в областта твърдят, че дори и да липсват суицидните мисли, налице са други телесни страдания като обострена язва, колит, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма и даже стерилитет. Не са редки и случаите на инсулт и инфаркт.
Бърн аут синдром (прегряване) в професионален аспект.
Бърн аут синдром (прегряване) е въведен като понятие, за да опише психическото изчерпване на хората, чиито професии са свързани с грижата за други хора. Такива са здравни и социални работници, пожарникари, полицаи, учители и др. Смята се, че човек който работи с други хора влага много повече емпатия, отколкото такъв който не работи с хора. Но това не значи, че програмистът или архитектът не могат също да прегреят, защото основното разковниче в Бърн аут синдромът е прекомерния стрес.
Стрес в психологията, неврологията и психиатрията е състояние на силно физическо, нервно напрежение, предизвикано от негативни фактори. Стресът може да бъде предизвикан и от отрицателно физическо, или емоционално въздействие и усещане. Това най-вече се отнася до високите и дори много високите нива на стрес. Те могат да имат негативен ефект върху физиката, емоциите и умствената концентрация. По-ниските нива могат да бъдат фактори на адаптация и справяне. При Бърн аут синдрома се преминава през същите етапи както при стрес.
Стресът възниква тогава, когато хората се сблъскат със събитие, което те възприемат като заплаха за своето физическо или психично благополучие. Тези събития се наричат стресори, а реакцията на човека – стресова реакция. Характерните особености на стреса са непредвидимост, непредсказуемост, усещане за липса на контрол и несигурност. Неконтролируемите събития са особено стресогенни. Освен, че води до психични нарушения чрез изразходването на психични сили и енергия, стресът взема и физически жертви. Някои болести, включително повишеното кръвно налягане и язвата в стомаха, са пряко свързани с него.
В съвременните общества хората ежедневно са подложени на стрес, животът стана достатъчно сложен и труден за живеене. Меркантилното отношение към ежедневието и стремежът на хората да имат все повече пари, измести положителните качества у индивидите. Липсата на доброта, човешко отношение, приятелство доведе до нови преживявания като стрес, напрежение, панически атаки, Бърн аут и много други съвременни диагнози.
Научен метод установяващ Бърн аут синдром (прегряване).
През 1982г. американските психоложки Кристина Маслах и Сюзън Джаксън разработват научен метод за изследване на Бърн аут синдрома, въз основа на който съставят първия тест за измерване нивото на професионално прегряване – Maslach Burnout Inventory (MBI).
Психоложките установяват, че колкото е по голямо несъответствието между личност и професия, толкова е по вероятно да се развие синдромът на прегряването. Те смятат, че има шест основни области на несъответствието.
- Различия между реалните възможности на служителя и изискванията към него.
- Различия между степента на контрол на работното място и стремежа към независимост на работното място.
- Различия между вложените усилия и получената оценка.
- Различия между изискванията в работата и етичните принципи на служителя.
- Позитивното отношение към екипа и липсата на такова.
- Представата на служителя за справедливост или липсата на такава във взаимоотношенията на работното място.
Поради изброените причини и в контекста на зададената тема от изключително значение е да подбираме правилно професията си, за да запазим психическото и физическо си здраве и да избегнем капана на Бърн аут синдрома.
Въпреки множеството си негативни аспекти Бърн аут синдром е преодолим. Съществуват различни стратегии за справяне с него.
Как да се справим?
Като начало препоръчвам човек да потърси ново поприще и да осъзнае дали следва своите идеали, или тези наложени от друг. От изключително значение е да не се затваряме в себе си, а да обсъжда темата с приятели, и да потърсим помощ от психолог. Като противодействие на професионалното изгаряне препоръчвам развитие на интереси извън работното място. Добре е човек да си намери хоби, което да му носи удоволствие. Така стресовите ситуации на работното място ще се компенсират с успехи в други значими за личността дейности. Като профилактика се препоръчват йога, танци, музика, физическа активност. Леки упражнения, а не „блъскане“ в фитнеса и най-вече разходки сред природата. Идеята е да се разтоварвате със занимания които ви доставят удоволствия. Така ще премахнете натрупаното напрежението и негативни емоции от деня.
Психотерапията също е добър вариант за премахване на стреса и последиците от Бърн аут ефекта. Психологът ще открие проблема и ще даде насоки и техники (поведенчески и когнитивни) за справяне, така че да се почувствате по добре психически и емоционално.
Бърн аут синдром (прегряване) е лечим. В психологически аспект, всичко се свежда до нашите нагласи. До това как приемаме случващото се около нас и до изборът който сме направили. Стресът и напрежението съпътстват ежедневието ни До такава степен сме свикнали с тях, че дори не им обръщаме внимание. В стремежа си да успяваме в работата си забравяме за важните неща в живота и постепенно се оплитаме в собствената си мрежа от амбиции. До каква степен ще позволим на стреса да ни повлияе и да ни вкара в капана на Бърн аут синдрома зависи само от нас.