Безсъние и кошмари

безсъние и кошмари

Безсъние и кошмари са често срещани проблеми за милиони хора по света. В Международния класификатор на болестите МКБ – 10 последна ревизия, тези състояния са отделени с код както следва: F 51.0 Безсъние, F 51.4 Нощни страхове и F 51.5 Кошмари.

Ще разгледам Безсъние и Кошмари поотделно в темата

Безсъние или асомния

Голяма част от живота на човек преминава в сън. Той отнема значителна част от денонощието, като основната функция на заспиването е да си отпочине нервната ни система и тялото. Сънят е абсолютно нормално състояние и е естествено заложен в био ритъма  на човешкия организъм.

За разстройство на съня или т.н. асомния, среща се и като инсомния: Говорим, когато не можем да заспим, будим се често през нощта, събуждаме се много рано. Ако се случва повече от три пъти в седмицата определяме безсънието като хронично. Важно е да се отбележи, че човек обикновено не може да заспи от две неща – болка (физическа или психическа) или тревожни мисли. Когато нещо ни боли нервната ни система реагира и сънят е невъзможен докато не потушим неприятните усещания. По често се случва на всеки от нас да не може да спи пълноценно от тревожни мисли. Те сякаш обхващат цялото ни същество и напрягат силно. Ще ви попитам нещо – Колко от вас разрешиха проблемите през нощта докато мислехте за тях? Навярно повечето от вас ще отговоря отрицателно. Само дето на следващия ден са се чувствали ужасно и с главоболие от недоспиването.  

Както показва самото наименование безсъние, същността на страданието му се изразява в количеството и качеството на съня. Тук е мястото да споменем, че за някои хора шест часа сън за едно денонощие са напълно достатъчни. Но за други са необходими девет десет часа. Затова е важно да се уточни причината за безсънието. В практиката безсънието се разделя на две основни групи разстройства на съня.  Диссомнии и Парасомнии. Диссомниите са голяма група разстройства на съня. Тук спадат затрудненото заспиване, прекомерен сън, безсъние, сънливост, деформация в цикъла заспиване-сън-събуждане.

Парасомниите са хетерогенна група нарушения на съня, а именно: сомнамбулизъм, кошмари, бруксизъм и апнеа.

Още за безсъние

За да се обследва състоянието и причините за хроничното безсъние е необходима консултация със специалист психиатър или психотерапевт. По принцип инсомнията най-често се дължи вследствие на определен провокиращ момент: например, период на силен стрес в работата или в семейството. Хората които по принцип са по тревожни и нервни натури са предразположени да развиват инсомния.

При тях се развиват навици за справяне с безсънието, които на практика го поддържат. Например, прекарване на дълго време в леглото, нередовен ритъм сън-бодърстване и следобеден сън. За справяне с проблема безсъние много често се предписват и лекарства или билки, които да нормализират съня. Все пак има някой тактики за подобряване на съня, стига инсомнията да не е свързана със някакво по сериозно заболяване.

Инструкции за избягване на безсъние

  • Лягай в леглото само, ако ти се доспи и си почувствал умора.
  • Ползвай леглото само за сън. Не се храни в него, не пуши, не гледай телевизия.
  • Ако 10 – 15 мин. След лягане не си заспал стани и иди в друга стая. Повторен опит направи само като почувстваш, че ти се доспива.
  • Ставай всяка сутрин по едно и също време .
  • Избягвай следобедната дрямка.
  • Не консумирай ободряващи напитки и храни 4 – 5 часа преди сън.
  • Не преглеждай новините в телефона или в таблета в леглото преди да заспиване.

Безсъние и кошмари продължение:  Какво са кошмари?

Кошмарите или съновидения са вид парасомния. Отнасят се до различни преживявания по време на сън. Кошмарите са плашещи сънища, обикновено свързани с РЕМ фазата на съня (REM – rapid eye movement).  Кошмарът е съпроводен с телесни и когнитивни симптоми, като изпотяване, треперене, объркване, силна уплаха. Доста неприятно изживяване.

Все още няма консенсус защо понякога сънища ни стават мрачни и плашещи, пробуждайки ни от сън с тревога и страх. Дали са симптом на болест или изпълняват балансираща или мисловна функция за обработване на силни емоции, остава неразрешен въпрос.

Разликата между лошите сънища и кошмарите

Лошите сънища се различават от кошмарите по това, че не будят спящия от сън. Техният емоционален заряд е по-слаб, въпреки че и те могат да предизвикат неприятно усещане. Срещат 4 пъти по-често от кошмарите.

Болест ли са кошмарите?

Когато кошмарните сънища се сънуват от време на време, те не се смятат за болест. На тях се приписват дори адаптивни качества, защото помагат на сънуващия да се приспособява по-добре в средата си, когато е буден. Ако е преживял събития, които са създали негативни емоции в него. Проигравайки ги на сън, спящият има възможност да се справи с тях в една безопасна среда.

Този тип кошмари могат обаче да прераснат в болест. Необходимо да се лекуват, когато се повтарят често и предизвикват прекомерна тревожност или нарушение на поне едно от следните: настроение, сън, мисловна дейност, семейство, поведение, тонус през деня, работоспособност, социално общуване.

Лечение на кошмари

Ако разгледаме по обстойно кошмарът, както и всеки друг сън не е нищо друго освен зрителна халюцинация. При нея не е налице външен стимул т.е. реална заплаха, но пациентът има реални усещания и преживявания. По време на сънуването ние сме убедени в случващото се. Диагностичните критерии за нощните кошмари са:

  • За разлика от нощните страхове събужданията от кошмари са във втората половина на съня.
  • Сънуването обикновено пряко застрашава самия пациент или неговите близки.
  • След сънуването на кошмар спомените са ярки.
  • Изживяването е много по силно, като усещания спрямо обикновеното сънуване и нощните страхове.

Кошмарното разстройство на съня е лечимо. Използват се редица терапевтични методи, които имат място в практиката. Сред тях са различни психо динамични и когнитивно-поведенчески подходи използвани в психологията. Антистресогенни методи, индивидуална психотерапия релаксация и др. Тези методи имат добър ефект при наличието на чести кошмари. И имат за цел да успокоят пациента и да открият стимула който тревожи съзнанието му. Хипнозата и различните методи за предизвикване на осъзнато сънуване също намират приложение. Фармакотерапията е крайна мярка и включва най-вече медикаменти от групите на антипсихотиците, антидепресанти и др.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *