Грешки на ума I – ва част

грешки на ума

Когато говорим за  грешки на ума, имаме предвид онези допускания които автоматично изникват, като мисъл в нашето съзнание. Погрешното мислене и убеждения са обект на когнитивно поведенческата психотерапия. Тя е доказала ефективността си при широк кръг разстройства и проблеми и затова е сред най-модерните и предпочитани методи.

Основата и се състой в това, че нашите мисли, емоции и поведение са взаимосвързани. Те могат да се объркат и да ни докарат негативно мислене и отношение към живота и към нас самите. Ето, защо най-общо казано когнитивната- поведенческата психотерапия има за цел да повлияе положително на нашето мислене.

Често пъти ние допускаме да бъдем повлияни от нашите автоматични мисли и допускаме грешки на ума. Автоматичните мисли са персонализирани идеи, които се задействат от определени стимули. А те от своя страна водят до емоционални реакции, последвани от определени действия.

Мисленето в стил Аз съм, Ако, Трябва да, и Другите са, са вид когнитивни грешки на ума.

Например: Аз съм неудачник, никак не се справям с работата и другите ми се подиграват.

Ами, ако той не ме хареса? Или ми се разсърди?

Трябва да отида на тази вечеря, въпреки че не ми е приятно общуването с тези хора.

Другите са по-щастливи от мен. Или Другите са тъпаци.

Всеки от нас се е сблъсквал с подобни примери. Въпроса е как реагираме на тези убеждения и допускаме ли нашите решения/мисли да ни нараняват. На практика, само вие можете да им повлияете, т.е. да повлияете собственото си мислене, реакции и действия. А това ще ви позволи да се чувствате добре в ситуации, които преди са ви докарвали до полуда.

Към  грешки на ума

Катастрофизиране. Катастрофално мислене, често е плод на нашето въображение което се определя, като допускане че се е случило най-лошото. Преувеличаването е част от катастрофизиране. Този тип мислене е типично за страдащите от фобии. В повечето случай тази мисъл протича несъзнателно. Но веднъж появила се тя  се загнездва в съзнанието ни и ние я приемаме за факт.

Например: Получавате писмо от КАТ. Колко от вас ще си помислят, че не е глоба? Николко. Автоматично възниква катастрофално мислене. Ей, пак са ме глобили! Данък или лихва? Какво пак съм направил? Сигурно сина, като е карал го е снимала някоя камера за превишена скорост! В главата ви възникват само неприятни мисли, още преди да сте отворили плика с писмото. А от КАТ просто ви информират, че не сте си получили някакъв документ по регистрацията на автомобила ви.

Друг пример: Директорът на училището в което учи детето ви, ви се обажда да се явите за разговор утре в 10:00h. Вие сте притеснени. Питате детето си какво е направило, но то ви казва че нищо и всичко си е наред. Ставате строги и започвате да го притискате да си признае. Мислите си: сигурно се е сбил. А може би си е развалил успеха и е пред изключване. Показвал ми е фалшив бележник. През нощта, вие изобщо не мигвате изтерзани от негативни мисли и въпроси.

На другия ден при срещата с директора се оказва, че с детето ви всичко си е наред. Дори го хвалят за успеха. Оказва се, че причината да ви повикат е предложение да станете член на родителския съвет и да го оглавите.   

Следващия път когато се усетите, че мислите катастрофално си дайте сметка че сте зрял човек. И е необходимо да мислите трезво, а не да се поддавате на силни емоции. Спрете негативния сценарии в главата си, защото той не е факт!

Негативно пророкуване или мисленето в стил „Ако“ е грешка на ума.

Сред най-популярните грешки на ума е негативното пророкуване. Много хора я допускат, лишавайки себе си от предизвикателства и промени само защото са лоши пророци. Т.е. ограничават се сами, защото смятат че ще се провалят или изходът от дадена ситуация няма да е благоприятен. В този стил на мислене страха е в голяма доза. С негативното пророкуване стопираме собственото си развитие. Помагаме на страха да ни завладее, защото не смеем да предприемем някаква промяна. Било то и елементарна, тъй като може да се окажем извън зоната си на комфорт. Така пропускаме възможността да живеем пълноценно и да следваме мечтите си.

Пример: Отивате на интервю за мечтаната позиция, но в главата ви нахлува негативното пророкуване. Или започвате нова връзка, но сте резервирани.

Ами, ако вече са одобрили друг кандидат? Ами, ако ме изберат и не се сработя с колектива? Ами, ако не одобрят презентацията ми?

Ами, ако му се отдам напълно, а той ме зареже? Ами, ако отново остана сама, пак ще съм наранена?

Негативното пророкуване може да бъде от всички сфери на нашия живот. Характерно за тази грешка на ума е, че колкото повече допускаме дадена ситуация да се обърка, толкова повече стопираме нашето развитие. Ето защо е необходимо да я коригираме, чрез техниките които ни предоставя когнитивно поведенческата терапия.

„Трябва да“  грешки на ума

Когато става въпрос за грешката на ума „трябва да“, аз бих я разделила на правилна и неправилна. По принцип е абсолютно наложително в  живота ни да присъства правилното „трябва да“. А именно: трябва да спра на червен светофар, трябва да отстъпя място на бременната жена в трамвая. Трябва да отбия, ако зад мен се движи линейка с включени светлини, и др.

Правилното „трябва да“ ни е необходимо. То действа на принципа на световните закони и от неговото прилагане зависи да живеем по хармонично.

Не така стой въпроса с неправилното „трябва да“. То не е продиктувано от закона. Ние самите сме си го създали и си го следваме. Обикновено ни кара да се чувстваме зле и ни носи неприятни усещания. То е от онези грешки на ума които ни причиняват чувство на вина и правят живота ни труден. Но въпреки това ние го изпълняваме.

Например: Трябва да отида с нашите на почивка, за да не се обидят. Не ви е приятно. Не че не обичате родителите си, но вече сте големи и имате собствени виждания за това как да прекарвате ваканциите си. Но въпреки това се насилвате и изпълнявате това трябва да. И се налага постоянно да се съобразявате и да пренебрегнете собствените си желания, за да угодите на родителите си.

Друг пример:

Поканени сте на вечеря на ваши приятели. Знаете предварително, че там ще бъдат и онези неприятни хора с които не искате да общувате. Но се насилвате и отивате, въпреки че това действие ви изнервя. Водени от социално приетите навици, вие се натоварвате психически. Противно на своите усещания се насилвате защото „трябва да“ спазите това правило.

А кой го каза да не би от това да зависи живота ви, или да го пише някъде в закона? Внимавайте да не наранявате себе си, като вечно се съобразявате с „трябва да“.

Персонализиране

При персонализирането си мислим, че ние сме причината за определено негативно поведение или случка. Вярваме, че сме виновни за постъпки и ситуации, които са изцяло повлияни от външни фактори. Но ние ги приемаме лично. Това когнитивно изкривяване води до натрупване на вина и обида. Приемането на нещата лично е мисловна грешка на ума. Тя е характерна както за жените така и за мъжете. Персонализиране правим, когато приемаме действие което друг прави, или казва за касаещо лично нас. Ние смятаме, че то касае личното ни достойнство, способностите ни, външния ни вид, или наши интереси и работа.

Например: В работата ви, колегите ви се подхилват цял ден и нещо си шушукат, без да казват нито дума на вас. Вие се чудите какво става. Дали нещо с външния ви вид не е наред? Или сигурно шефът ще прави съкращения и аз съм от първите в списъка?  Оказва се, че те си коментират уикенда през който по случайност са се засекли в един и същи хотел. А шушукат, за да не пречат на другите си колеги да работят.

Вие сте търговски представител, губите важен клиент за вашата фирма. Чудите се къде сте допуснали грешка? Дали не сте го обидили с нещо? Или не сте му предложили по големи отстъпки? В такива ситуации най-нормалното е да се разтревожите. Но в крайна сметка, не можете да сте абсолютно убедени, че вие сте виновни. Не знаете истинската причина за отказа му да поръчва стоки от фирмата ви, защото не я е обсъдил с вас.

Свръхгенерализация

Тази грешка на ума допускаме когато смятаме, че щом веднъж ни се е случило дадено нещастие/провал или неприятна ситуация, то ще ни се случва винаги и резултатът ще се повтаря. То е вид поддържане на теза, което ни води към крайни убеждения на един единствен инцидент или случка.

Например: В първият ви брак сте се провалили и отношенията ви с вашата половинка са разрушени непоправимо. Това автоматично задейства цикъл от негативни мисли по отношение на следваща връзка. Смятате, че никога повече няма да можете да се обвържете, защото вече сте наранени веднъж. Но всъщност вие задействате механизъм, които се изгражда единствено на страха ви да не бъдете отхвърлени. Внимавайте за тази мисловна грешка. Не допускайте да влезете в капана на мисленето в крайности, а именно:

Винаги – Никога.

Как да се справим и да не допускаме когнитивни изкривяванияи или грешки на ума?

Хората са склонни да подържат своите базисни убеждения. За себе си, за света, за бъдещето. Основен фокус на когнитивно поведенческата терапия е да помага на клиентите в изследването и преструктурирането на тези базисни убеждения. Старанието на терапевта е насочено в посока да накара клиента си да търси доказателства за убежденията си. Да даде насоки как клиентите да достигнат до трайни промени в поведението си. Целта е да се генерират решения, които да поправят грешките на ума които допускаме автоматично. Което от своя страна, значително ще подобри качеството ви на живот.

Очаквайте скоро втора част!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *