Да бъдеш добър родител е….

Да споделяш неволите си и да ги учиш и те да споделят. Да се включват във важни за семейството разговори и дейности. Да знаят, че мнението им също има значение и че го цените. Да ги караш да се чувстват щастливи.

Но дали за всеки родител обичта и споделянето са в основата на доброто родителство? Не разбира се всеки разбира по различен начин придава различно значение на израза.

Да бъдеш добър родител

Някой родители са свръх амбициозни и себични, други инертни и щедри.

За едни хора-родители, да бъдеш добър родител е…, значи да се прибираш навреме, да си подсигурил храна, подслон и облекло на детето си. Да си подсигурил скъпи играчки, а в тийнейджърска възраст смартфони, лаптопи, кола, екскурзии и др. Да изкарваш пари. За други пък, да си добър родител значи , да  възпиташ добре децата си. Да им подсигуриш добра среда в която да растат. Да ги научиш на различни приложими и полезни умения така, че да се справят по лесно в живота. Да им подсигуриш добро образование. Да ги научиш да уважават другите да спазват принципите си.  Да вярват в собствените си сили, че няма нещо с което няма да могат да се справят! И т.н.. И така до безкрай, зависи на кой какво му е важно и как разбира родителството.

От изложеното излиза, че за всеки индивид родителството е различно. Ние възрастните сме различни и имаме различни възгледи за това какво трябва да се направи за да бъдеш добър родител! Има една общо приета рамка за това какви критерии трябва да спазваш, за да си добър родител. От там нататък всичко е строго индивидуално. Това е така, защото всеки възрастен е различен по характер, има строга индивидуалност, свой лични убеждения и начин на мислене. Именно и тук се корени сентенцията, че всеки родител е добър спрямо децата си по свой само изграден начин.

Какво имам предвид в сентенцията: Да бъдеш добър родител?

Ами, родителството не е даденост, то се научава с времето и опита. Когато се случи чудото живот никой не е подготвен за него и ново появилото се бебе. Много често младите родители разчитат на опита и помощта на своите родители / баби и дядовци/. И така ежедневно и с годините трупат опит и се учат от децата си какво е да си добър родител.

Тук е мястото и за една поговорка. С първото дете всички сме много грижовни и внимателни, с второто е по лесно вече не сме толкова стресирани и внимателни, пазим го само да не яде от храната на котката, а при третото въобще не ни пука все ще се отгледа и липсата на храна си е проблем на котката!‘,,  Но все пак не трябва да се забравя, че родителството е за цял живот. И какъвто и да е един родител, той не е перфектен и децата му също не са идеални.

Досега разгледахме темата за добрият родител  само от позицията на възрастния. Но какво мислят децата по въпроса за да бъдеш добър родител е….?

Ако попитате едно дете какво за него е се крие в отговора да бъдеш добър родител е….? Навярно ще откриете съвсем различни мнения и отговори. Според мен обединяващи се в обичта. Няма дете на света, което да не търси родителска обич и подкрепа. В ранна детска възраст детето не осъзнава сложността на живота и разчита изцяло на грижите на своите родители. Обичта, нежната грижа и майчината ласка са много важни за малчуганите. А добрите думи и съвети от таткото изграждат в очите на децата образа за добър родител. Много от нас търсим тези добродетели и като възрастни от нашите родители. Че кой не иска да бъде обичан и да се грижат за него. А добрите родители го правят и за порасналите си деца.

А какво мислят тийнейджърите?

Ще отворя и една скоба за тийнейджърите. За повечето от тях разбирането за добър родител е малко по различно и е свързано с порастването. С онова особено чувство, че вече си голям и разбираш от всичко! В тази възраст родителите трябва наистина да умеят да лавират и да бъдат добри дипломати. Да се впишат правилно в света на подрастващите. За да могат да отговорят подобаващо на критерия им за, да бъдеш добър родител е….? Тийнейджърите смятат, че добрият родител е този който им дава пари, и пуска до късно навън. За да си готин родител трябва да приемаш приятелите им. Да умее да им влиза в положение когато са загазили. Да им купува кола и разни други джаджи. Общо взето все неща които и ние сме искали от нашите родители.

Възпитанието и спазването на правилата, като че ли отстъпват място на лудостта и премеждията, но в интерес на добрите отношения.

 „И това ще отмине“ се казва в една индийска поговорка! В интерес на  двете страни е да се разбират и уважават. Така с времето тийнейджъра разбира какви големи усилия са положили родителите му, да го отгледат. Да го предпазят от вредни влияния в тази така буйна възраст.

Но да се върнем отново на темата: Да бъдеш добър родител е….?

Да бъдеш добър родител е….? Отговорът се крие в баланса и старанието да отгледаме добри деца. Много са нещата за които трябва да мислиш, за да постигнеш дисциплина на детето, сред тях са: приятелско отношение и така да се държиш с него, че то да е щастливо. Добрият родител трябва да създаде любяща среда да е щедър на прегръдки и целувки. Никога да не се страхува да казва „обичам те“ на детето си. Но в същото време той трябва да бъде и строг да упражнява контрол и да възпитава.

Е как да стане това едновременно се питат много от родителите? Как правилно да тълкувам сентенцията Да бъдеш добър родител е….?

Ето и някой утвърдени и признати техники:

Интересувай се – За да опознаете детето си, трябва непрекъснато да се интересувате от него – какво му харесва и какво го отблъсква. Кои занимания му доставят удоволствие. С кои деца си играе. Какви вкусове предпочита. Темите за разговор може да са много, а колкото повече си говорите, толкова по-здрава връзка градите. След време детето ще се чувства по-спокойно да говори с вас на всякакви теми.

Даваите личен пример – Личният пример е от съществено значение при възпитанието на децата. Внимавайте какво говорите и как се държите пред тях. Децата много обичат да имитират и подражават. Ако вие сте стабилен и уравновесен тип това много ще допринесе в изграждането на стабилен характер и у детето. И обратното много деца израстват в среда където скандалите, боят и пиенето са ежедневие. Какви мислите, че ще станат когато пораснат?

Поставяй граници – Научете се да поставяте граници и правила и да се придържате към тях. Само така може да научите детето за разликата между добро и лошо, вредно и полезно, истина и лъжа.

И не на последно място

Не забравяйте тези прости правила

Отнасяй се с уважение – Ако искате детето да се отнася с уважение и внимание към вас,  вие трябва да демонстрирате такова поведение към него. Когато детето прави нещо нередно, опитайте се да му обясните къде греши. Не крещете по него и не го укорявайте, че не се справя правилно. Покажете му или му обяснете как е правилно. Когато ви задава въпрос, винаги отговаряйте. Изслушвайте го и внимавайте какво ви казва. Много често в непринуден разговор децата споделят неща, които иначе няма откъде да научите.

Не ги разглезвайте прекалено – Няма нищо по лошо от разглезено дете. Обикновено се случва в заможни семейства, или такива с дълго чакани деца.  Прекаленото разглезване и задоволяване на желанията, може да има фатални последици за едно дете. На по късен етап от неговото развитие, когато то трябва само да се оправя с живота ще му бъде адски трудно. Защото до сега неговите родители са задоволявали всеки негов каприз. Стремете се да поставяте леки задачи за изпълнение, преди да го наградите. Поощрявайте добре свършената работа и му обяснете че за да „получиш, трябва да дадеш“. Внимавайте да не изпадате в крайности и да не натоварите детето си с прекалено много отговорности.

Не сравнявай – Много родители имат вредния навик да сравняват собственото си дете с децата на другите. Добрият родител избягва сравнения и етикети, защото знае, че всеки малчуган се развива индивидуално и спрямо собственото си темпо. Някои проговарят рано, други – късно, някои спят сами, други искат в леглото на мама и тате.

Какво друго за сентенцията Да бъдеш добър родител е….?

Съобразявайте се единствено с нуждите на вашето дете, без да ги смесвате с навиците, които имат другите деца. Моето мнение е, че сравняването може да бъде пагубно за едно дете. То може да навреди съществено на личността, да спъне развитието му и да обърка съзнанието му. Всеки човек е уникален с своята индивидуалност. Не бива сравняването и вземането за пример да се поставят на едно ниво. Затова внимавайте със сравненията. Смятам, че осмислянето на тези техники, би могло да улесни родителите, да доведе до повече хармония и разбирателство в семейството.

Винаги има изключения на сентенцията Да бъдеш добър родител е….?

Да бъдеш добър родител е…? не се получава на всеки. За съжаление не всички хора са призвани да бъдат родители. Някои нямат нужното съзнание и умения да общуват с деца. Други ги отглеждат в мизерия, без елементарни условия. Трети не държат изобщо на възпитанието, нито на образованието. Да не говорим за други които ги раждат само за да взимат помощи!?! Има и такива родители които, непрекъснато се затрудняват във вземането на правилни решения за децата си. Това е и причината понякога да научим много повече за живота от 5-годишно дете и въображението му. Или от 15-годишнен тийнейджър с всичките му младежки копнежи.

Ето защо, да бъдеш добър родител е….? се нуждае от баланс и гъвкавост и дори малко въображение в отглеждането на деца. Добрият родител намира начин да изрази своята признателност и любов всеки ден. Той знае как да мотивира и как да наказва при необходимост.

А може би трябва да поспрете и да оставите децата си на мира и да не бъдете толкова добри родители!!!