Защо да не отлагаме себе си?

защо да не отлагаме себе си

Защо да не отлагаме себе си? Въпрос които мнозина от нас пренебрегват. Много често улисани в своето ежедневие, хората пренебрегват себе си и собствените си желания. Намирането на постоянни оправдания е ключов момент в не сбъдването на мечтите ни. Замислете се само колко често си казвате другия месец, следващия път, сега нямам време, нямам пари.

Ще питам съпруга, приятелите, майка си и т.н. Първо ще проверя дали има други доволни и тогава ще се запиша на така мечтания курс по готварство и др.

В основата на отлагането и пренебрегването на себе си стоят няколко фактора: Неспособността за вземане на самостоятелни решения. Отлагането за дълго. Страхът, неувереността и ниската самооценка. Одобрението на другите.

Защо да не отлагаме себе си? Вземане на самостоятелни решения

Неспособността за вземане на самостоятелни решения е ключов фактор при отлагането на себе си. По принцип, вземането на решения е труден процес. Особено когато те са сериозни, и касаят не само вас. Например: преместване в друг град, осиновяване на дете, покупка на нов дом и др. Изисква се опит и вяра в себе си. Все пак вие сте мениджъри на вашия собствен живот. Но тук ще се фокусираме повече върху простите неща, за които не можете да вземете решение. Сред тях са всички онези желания и мечти поставени надълбоко в съзнанието ви, чакащи пробуждане и реализация.

За съжаление една голяма група от хора не могат да вземат самостоятелни решения. Те цял живот се колебаят и чакат някои друг да реши вместо тях. А ако го вземат постоянно се допитват до своите близки дали е правилно. Най – лошото в този случаи е, че в даден момент взетото от друг решение може да не ви харесва повече, но да нямате сили да го промените. И тогава започвате да се обвинявате и да страдате.

Какво се случва всъщност?

В основата за не вземането на самостоятелни решения стой страхът от допускане на грешка. Но помислете си само колко хубаво ще се чувствате знаейки, че сами управлявате себе си. И никои не ви се меси във вземането на решения. Каквото сте намислили, това да бъде. И все пак, ако ви е трудно да вземате самостоятелни решения най-вероятно сте подложени на постоянен емоционален стрес. Измъчвате се от въпроси от типа: Дали няма да сбъркам? Какво ще кажат другите? Има ли смисъл в това или онова? Как ще се справя? Ами ако се проваля? И др. Постоянното колебание не ви дава мира и нарушава спокойствието ви. Справянето в този проблем се крие в смелостта и решителността. Следващият път когато се колебаете, задайте си въпроса: Какво може да се обърка и до колко ще бъда наранен от дадено развитие на нещата? Преценете риска и обмислете решението си. Колкото сте по – убедени в собствените си сили, толкова по лесно за вас. Доказано е, че решителните хора се справят по добре с редица житейски ситуации и управляват по добре живота си.

Отлагането особено за дълъг период от време.

Обикновено в живота така се случва, че отлагайки дадено желание – мечта за по нататък тя обикновено не се реализира. Изключвам обстоятелствата които не зависят от вас. Животът ни би бил по добър, ако можехме да сбъдваме желанията си по често. Моят съвет към вас читатели е живейте в настоящето, радвайте се на хубавите момента, не се обвинявайте за миналото – то няма да се върне. И не отлагайте себе си. Понякога ние хората смятаме за правилно да се отлагаме. И после страдаме, че не сме действали по навреме. Един такъв пример е със съвременната жена. Тя отлага раждането на дете за по късен етап от живота си и после съжалява, че не го е направила по – рано. За да бъда честна с вас и аз съм една такава жена.

Одобрението на другите.

За да свършите нещо за себе си не ви е необходимо одобрението на другите. Например мечтаете за курс по готварство. Роднините (жена ви), приемат това за излишно харчене на пари. Според тях може да гледате клипове в нета и да се учите да готвите от там. Натъжавате се, но за да не обидите близките си, си премълчавате. Сами на себе си отказвате да сбъднете мечтата си, или я отлагате за по добри времена. Без да осъзнавате, пренебрегвайки желанието си, вие пропускате евентуални кариерни възможности в бъдеще и нови запознанства. А когато го осъзнаете страдате.

Търсене на одобрение за собствените ви желания е неправилно поведение и начин на мислене. Нямате нужда някои да ви „тупа по рамото“ в жест на одобрение. Нито да ви казва колко добре или зле сте постъпили. Търсенето на одобрение убива свободата ви да контролирате собствения си живот. Научете се сами да се одобрявате спрямо вашите виждания и нужди. Ако човек често търси одобрение от другите значи има проблем със самостоятелното вземане на решения. Можете да изчистите тази неувереност в себе си, като потърсите помощта ми на психолог и психотерапевт.

Ето защо е важно когато сме намислили нещо конкретно за себе си да действате. Да не отлагаме себе си. Не е необходимо да търсите одобрението на другите, все пак сте зрели хора които имат собствено виждане за живота си.

Защо да не отлагаме себе си? – Страхът като пречка

Най-честата причина да отлагаме себе си е страхът. Страхът, който изпитваме да не би нещо да се обърка, или да стане по лошо.

Понякога страхът ни предпазва от опасности, но в повечето случаи пречи на нашето развитие. Някои хора стоят в „комфортната си зона“ цял живот и пропускат хиляди възможности за себе си и своите близки. Страхувайки се да рискуват да се усъвършенстват или да влагат повече усилия в дадена работа. Сигурна съм, че всеки от вас ще се сети за такива примери от ежедневието си. Или за свои приятели и роднини, които са се окопали в собственото си блато. Без да осъзнават, че и извън него има живот, често пъти по хубав и пълноценен.

Не позволявайте на страха да ви пречи да се развивате и да живеете пълноценно. Не отлагайте себе си и не пренебрегвайте желанията си. Не спирайте устрема си в полагането на усилия, само защото сте загубили вяра в собствените си сили. Повярвайте ми ще се почувствате по добре, ако действате по сбъдването на вашите си мечти. Не по мечтите на другите.

Пример защо да не отлагаме себе си?

Примерът е от моята практика, даден само с инициали, за да спазя конфиденциалността и етиката при работа с клиенти.

Амбициозна майка цял живот насърчава сина си да стане архитект. Той се опитва в детските си години да спори и да изяви желанието си, че иска да стане ветеринар. Но амбициите му бързо са пресечени от властната майка. И момчето става архитект. Вече пораснал на 37г. идва в кабинета ми и разказва как цял живот е страдал, че не е сбъднал мечтата си да бъде ветеринар. След като положил огромни усилия да завърши архитектура и да задоволи желанието на майка си, той се отдал на изтощителна кариера и безброй часове работа. Апропо в разговорите ни, установявам че майката е нереализирана архитектка. Тя се отдава на отглеждането на децата си и зарязва кариерата си. Ю. има по малка сестра. Която между другото е постигнала мечтата си да стане журналист. С течение на времето Ю. изпада в депресия и губи вяра в собствените си способности. Страда от хронична умора и бърн – аут синдром.

Заради многото ангажименти в архитектурното студио жена му го напуска и последва тежък развод. Ю. губи желание да комуникира с жени, смята че те са в основата на неговото нещастие. Предпочита да бъде сам и да си общува с домашния си любимец.

Миналото лято научава, че негов съученик е направил приют за бездомни кучета и решава да се включи с доброволен труд. Когато е в приюта и помага споделя, че се чувства чудесно. Ю. постъпва правилно, като търси психологическа помощ, за да се справи с проблемите си и успява. След десетина сесии той взема самостоятелно решение да запише така желаната от него професия ветеринар. Сега е първи курс в Тракийски университет Стара Загора и преследва мечтата си. Сигурна съм че ще успее.

Поуки

Идеята да ви дам този пример от своята практика е в смисъла да не отлагате себе си. И най – вече да правите това което ви харесва. А на амбициозните родители бих задала въпроса: не искате ли децата ви да бъдат щастливи?

Не е необходимо да се самоизяждате и да страдате по чуждите амбиции. Няма смисъл да се дерзаете и да се пренебрегвате. Това само ще влоши вашето психично здраве и ще ви въвлече в капана на депресията и тревогата. Ако искате да танцувате, да учите китайски, да рисувате, да отслабнете или да изкачите Хималаите – направете го! Но с разум и чувства, не просто да се покажете колко сте готини, или да се сравнявате с някои друг. Направете го за себе си, за да се почувствате живи и в хармония със себе си.

Ако имате нужда от психологическа помощ за да се справите с неувереността и тревогите не се колебайте да ме потърсите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *