COVID-19 засегна милиони хора по света. Доведе до пълен колапс на икономиките на множество държави. Почерни хиляди семейства, като им отне най – ценното техните близки.
Сигурна съм, че никой от нас не си е представял, че света може да спре развитието си заради един вирус.
Но се случи и ние бързо трябваше да свикнем с новото. Бързо да се пренастроим в новите условия на ограничения и спазване на мерки. Да зададем команда на психиката ни да остане устойчива в новия ред. Да си наложим дисциплина. Да не се поддаваме на страха и паниката от евентуално заразяване на нас самите или наши близки. Да не се притесняваме, когато общуваме с другите. Да пазим себе си, децата си и нашите родители. И това само в личен аспект, а за социалния са необходими още повече усилия.
В условията на карантина е трудно да запазиш работното си място или бизнеса си. На практика неизвестните около COVID-19 предстоят. Може да има втора вълна както твърдят учените. Неизвестността в утрешния ден създава тревога и напрежение у индивида. В нашия мозък и тяло се задействат механизми, които постоянно ни напомнят да сме нащрек за опасности предизвикани от вируса COVID-19. Чувството, че може нещо да се обърка и да се разболеем ни владее постоянно. Което води до постоянно безпокойствие.
Да останеш безразличен е невъзможно. Не може да си кажеш „мене това не ме засяга“. Не може да удариш и спирачки на живота си и да се изолираш. Живота продължава и след като, ние живеем значи съществуваме и трябва да се борим, за да преодолеем всички трудности.
На думи звучи просто, но за изпълнението се иска желязна воля.
Как да останем психически стабилни?
Как да не се тревожим като ежедневно сме затрупвани – бомбардирани с информация около COVID-19.
В психологически аспект кризите не се отразяват здравословно на психиката ни. Според мен най-натрапливото усещане, което предизвиква тревога и тормози денонощно съзнанието ни е чувството: Аз нищо не мога да променя. Ние не можем да повлияем на вируса да не се случва, нито на обстановката или заобикалящата ни среда. Единственото което можем да направим е да спазваме мерките и да се съобразяваме с тях, за да се предпазим. Налага се и да останем психически стабилни, за да не рухне нервната ни система. Това не се постига лесно, като знаем че съществува реална опасност от заразяване.
Оформят се неприятни усещания около COVID-19, които тормозят психиката ни. Сред тях са:
Безпомощност депресия
Тревога и натрапливи мисли
Завишено раздразнение и Паника
Чувството на безпомощност предизвиква силна тревога сред хората. Неспособността да влияем на събитията ни омаловажава като личности. Кара ни да се чувстваме слаби и неспособни. Това от своя страна може да доведе до депресия, особено на психически по нестабилните индивиди.
Всъщност статистиката показва, че COVID- 19 е довел до депресия множество хора. Тези които са се разболели и превъзмогнали вируса споделят своето засилено чувство на постоянна тревога. Несигурността в утрешния ден също засилва симптомите на депресия. Ако се интересувате повече за депресията прочетете статията ми на този линк.
Тревога и натрапливи мисли свързани с корона вируса.
Потенциални причини, предизвикващи тревога около COVID-19.
Несигурност в утрешния ден. Сигурността в утрешния ден е нещото което ни кара да се чувстваме спокойни. Когато това чувство ни бъде отнето от външни фактори каквито са COVID-19 и обстановката около него ние изпитваме тревога. В главата ни се въртят въпроси от сорта на: Ще си запазя ли работата – Бизнеса? Ще се наложи ли тегленето на кредит? А няма ли пак да ни затворят? Как ще се справя да опазя децата? Идва зима, дали няма пак да ни наложат карантина? И т.н.
Тези въпроси без отговори, тормозят нашата психика. Например да се опитаме да отговорим на въпроса: Ако пак има карантина дали няма да ме уволнят? На практика никои не знае отговора, само можем да предполагаме. Може да ви уволнят и по други причини. Но нека ви кажа какво причинявате на психиката си, като се измъчвате с подобни тревоги. Мисълта „дали няма да ме уволнят при следваща карантина свързана с COVID-19, предизвиква следваща натраплива мисъл „Няма да имам пари“. Тя пък води до следваща „Как ще плащам кредита?“. А от там „Ще затъна в дългове и ще ми вземат жилището“ и после „къде ще живеем?“ и т.н.
Получава се така наречената вълна от натрапливи мисли предизвикващи тревога. Всяка следваща автоматична мисъл предизвиква нова и така до безкрай.
В психологически аспект натрапливите мисли свързани с COVID-19, а и не само, могат да доведат до генерализирана тревожност. Тревожност, която не можем да контролираме и ни прави нервни и неспокойни и ни изкарва извън равновесие. Постоянното напрежение води не само до психично изтощение но и до физическо. Наред с тревогата се появяват и главоболие, болки във врата и мускулите, безсъние.
За записване на час при генерализирана тревожност кликнете тук.
Завишено раздразнени и паника
Раздразнението е чувство на ума, което се свързва с гнева и разочарованието. Когато сме раздразнени ние съзнателно изтласкваме разумното мислене. Раздразнението обикновено води до гняв и фрустриращ ефект върху индивидите. Факторите който пораждат раздразнение са неприятности, нередности, неудобства и други. В този ред на мисли COVID-19 е фактор който би могъл да доведе до засилено раздразнение у някои хора. Неприятностите около корона вируса са налице за всички. Трудностите на ежедневието, което изпитваме не биха могли да се пренебрегнат с лека ръка. Много са нещата с които трябва да се съобразяваме. Това би могло да повиши нашата търпимост и да се окажем силно раздразнени. Изпитана техника за справяне с повишената раздразненост е броенето. Бройте до 10 преди да изпаднете в състояние на афект от силно раздразнение. Друга техника е да направите физически упражнения например 10 клякания или 10 коремни преси. А ако сте навън и упражненията са невъзможни опитайте с 10 дълбоки вдишвания и издишвания. Това би трябвало да свали градуса на раздразнение и да по успокой нервите.
Друго неприятно усещане което би могло да се отключи във връзка с COVID- 19 е паниката.
По принцип паниката е присъщо чувство на хората, особено в моменти на кризи. Кризата с корона вируса доведе не само до страх от болестта, но и до паника сред хората. Особено в началото когато стана ясно, че вирус наистина има и цялата планета е засегната. По принцип паниката е психологично състояние на неудържим страх, предизвикан от реална или въображаема заплаха. Кризата с COVID-19 се разпознава от индивидите като реална опасност, но смея да твърдя, че не тя предизвиква паника. По скоро се касае за онези натрапливи мисли които тревожат нашето съзнание и биха могли да предизвикват паническа атака. Непрестанното чувство на заплаха от разболяване с корона вирус е сред най – вероятните причинители на паник атаки. Повече за паник атаките може да прочетете тук.
Едно е сигурно, последствията от корона вируса са необратими и засегнаха милиони хора. Множество фалити, загуба на обществени позиции, клиенти и партньори. Засилена тревожност, несигурност в утрешния ден, постоянно безпокойство. Липса на пари и работа. Социална изолация и ред други. Всичко това води до промяна както на нас самите така и на света около нас. Никои от нас и нищо около нас няма да бъде както преди. Нагласите ни ще са различни. Сетивата изострени. Ще сме на щрек за нови кризи. Важно е обаче да останем психически здрави и устойчиви. Само така ще преодолеем тревогата предизвикана от COVID-19.